ДепартаментАдминистрация и управление

Индекс на здравния статус на българското население

 

Здравният статус на населението в развитите страни се явява важен фактор за осигуряването на устойчиво развитие, имайки предвид нарастващата продължителност на живот в комбинация със застаряване на това население.

 

Фактори, като здравно поведение, клинична грижа, социално-икономически и физически фактори, оказват влияние върху него [1, 2, 3]. Всяка една от здравните детерминанти може да бъде описана от редица показатели, характерни за съответната страна. Тези показатели могат да са директен измерител на здравния статус (например лекари от първична извънболнична медицинска помощ), също така и да намаляват вероятността за настъпване на здравните рискове (например относителен дял от населението с висше образование, безработица, неравенство в доходите).

 

Световната здравна организация дефинира социалните детерминанти на здравето като „условия, в които хората се раждат, растат, работят, живеят и остаряват, както и по-широк набор от сили и системи, които оформят условията в ежедневието им“ [4].

 

Показатели на здравния статус на населението в България

 

На база на изготвената методология [5] е конструиран индекс на здравния статус на българското население.

 

Здравното поведение като фактор включва дейности, които биха могли да подобрят или влошат здравето на индивид или общество. Определят се от възможностите, които предоставя средата, в която хората живеят, учат, работят и играят. Това включва дейности, като режим на хранене и физически упражнения. Не всички хора в обществото имат пари, достъп и привилегията да правят здравословни избори, което поражда и необходимостта от политики и програми, които да осигуряват достъп до здравословна храна и възможности за спортуване.

 

Клиничните грижи са важни за оценката на здравния статус на дадено население. Те биват измервани през достъпа и качеството на предоставените здравни грижи. Това е важно както за физическото, така и за социалното и менталното здраве на индивида. Здравните осигуровки подпомагат хората за осигуряването на достъп до първична и специализирана грижа, спешна помощ и т.н., но те не гарантират достъп сами по себе си. Въпреки това неосигурените лица имат ограничен достъп до първична грижа, както и на превантивна и дентална грижа, контрол на хроничните заболявания и поведенческо здравно консултиране [6].

 

Безспорно социално-икономическата среда е изключително важна за здравния статус на даден индивид и на обществото като цяло. Този фактор обхваща различни показатели, свързани с образование, заетост, доход, семейство и социална подкрепа, както и обществената безопасност. Данните от редица държави сочат, че социалните фактори в обществото имат равно или по-голямо значение за здравния статус от здравната грижа или поведенческите фактори [7]. Социалните детерминанти на здравето имат следните характеристики: (i) имат директно въздействие върху общественото здраве; (ii) имат силни прогностични свойства от гледна точка на общественото здраве; (iii) влияят върху изборите на начин на живот; (iv) взаимодействат помежду си, за да повишат здравния статус. Проучванията сочат, че дори в богатите страни, хората, които са в по-добро социално положение, живеят няколко години по-дълго и имат по-малко заболявания от по-бедното население. Нещо повече, начинът на живот и условията, в които хората живеят, съществено влияят на тяхното здраве и дълголетие. Медицинската грижа би могла да продължи живота след някое сериозно заболяване, но социално-икономическите условия, които влияят върху заболеваемостта, са по-важни за подобряване на здравето на населението като цяло [8]. Braveman and Gottlieb [9] анализират значимостта на социалните фактори и извеждат заключението, че те имат решаваща роля за формирането на общественото здраве.

 

Физическата среда е определяща за здравния статус. Често тук се отчитат показатели, като замърсяване на въздуха и водата, наличието на материални лишения, както и собственост на жилища, достъп до интернет и др.

 

Здравните показатели за оценка на здравния статус на българското население са представени по-долу.

 

 

 

Индекс на здравния статус за 2023

 

България е относително малка държава с намаляващо и застаряващо население. Въпреки това в административните области се наблюдава съществена разлика в социално-икономическото развитие. За целите на последващия анализ областите са разделени на квартили на база на данните за индекса на здравния статус за 2023 г.

 

 

 

 

 

 

Във всеки квартил попадат по 7 области.

 

Класацията на областите с най-здраво население се оглавява от София град, следва на от Варна, Благоевград, Смолян, Русе, Велико Търново и Хасково. Икономическото развитие в тези области е на високо ниво и населението има достъп до здравеопазване. Като изключим София, Варна и Велико Търново, това са погранични области, които имат силно въздействие от възможностите, които им осигуряват международните връзки с Македония, Румъния, Гърция и Турция. Важно е да се отбележи, че столицата на България заема лидерска позиция със значително по-добър резултат от втората област в класацията с разлика от почти 9 точки.

 

Във втората група попадат области като Перник, Пловдив и Стара Загора. Основно те се намират в южната част на България, където има развита индустрия, логистични центрове и земеделие.

 

В третата и четвърта група се подреждат области главно от северната част на България. Изключение прави последната област в класацията – Сливен, както и областите Софийска и Бургас.

 

 

 

 

Анализът показва, че има съществена разлика между групите области от гледна точка на здравния статус на населението. Първата област има 1,6 пъти по-висок резултат спрямо последната област. Това разкрива колко е голямо неравенството между различните административни области. Нещо повече, разликите между стойностите на индексите в отделните групи подсказват необходимостта от провеждането на различни политики за подобряване на здравния статус на населението.

 

 

Автор: Екатерина Цветанова-Георгиева

 

 

 

 

Литература:

 

1. World Health Organization. (‎2010)‎. A conceptual framework for action on the social determinants of health. World Health Organization. достъпен на: ttps://apps.who.int/iris/handle/10665/44489, последно посетен на 26.03.2024 г.
2. Грива, Х., Христова, С. и Чолакова, Т. (2000). Здравни индикатори. Национален център по здравна информация. ISBN 954-8541-05-X, достъпен на: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://ncpha.government.bg/uploads/pages/126/HealthInd.pdf, посетен на 26.03.2024 г. г.
3. Los Angeles County Department of Public Health (2013). Social Determinants of Health. How Social and economic factors affect health. достъпен на: http://publichealth.lacounty.gov/epi/docs/sociald_final_web.pdf, последно посетен на 26.03.2024 г.
4. WHO (2015). What are social determinants of health? Geneva:WHO, достъпно на: http://www.who.int/social_determinants/sdh_definition/en/, посетен на 25.05.2023 г.
5. Цветанова-Георгиева. Е. (2024) „Индекси на здравния статус на населението в България. Може ли социалният напредък да съхрани повече живот от медицината?“. Нов български университет, ISBN 978-619-233-320-1.
6. Agency for Healthcare Research and Quality (2022). National Healthcare Quality and Disparities Report. [online] https://www.ahrq.gov/research/findings/nhqrdr/nhqdr22/index.html
7. O’Hara P (2005). Creating social and health equi-ty: adopting an Alberta social determinants of health framework. [online] Discussion paper. Available at: http://www.issuelab.org/resource/creating_social_and_health_equity_adopting_an_alberta_social_determinants_of_health_framework
8. Booske B., Athens J., Kindig D., Park H., Remington P. (2010). Different perspectives for assigning weights to determinants of health. County health rankings working paper. University of Wisconsin, Population Health Institute
9. Braveman P. and Gottlieb L. (2014) The social determinants of health: it's time to consider the causes of the causes. Public Health Rep., 129 Suppl 2(Suppl 2):19-31. doi: 10.1177/00333549141291S206. PMID: 24385661; PMCID: PMC3863696.